За безопасността при ловуването на едър дивеч

Измина още един ловен сезон, изпълнен с трепети и радости, но често и с много разочарования и ловни пропуски. От утвърдилата се вече практика се оказва, че все повече ловци се отдават на емоциите, които съпътстват лова на едър дивеч. Този лов се наложи поради големия брой диви свине в много райони на страната, колективния дух при него и възможността да се практикува подборен лов във времето, когато ловът на другия дивеч е забранен. Неговото провеждане налага използването на ловни пушки с определени конструктивни показатели, различни от тези за дребен и пернат дивеч, както и употребата на ловни куршуми и нарезно ловно оръжие, за да може да се порази сигурно едрият дивеч. В действителност е много по-трудно да се убие такова животно с бренеке или куршум, особено когато е в движение в гората или в пресечена и обрасла с гъста растителност местност, отколкото с едри сачми (от 6/0 до 14/0). Но пък поразяващото действие на куршума или бренекето със своя стопиращ ефект гарантира сигурността на изстрела и така на практика има по-малко ранени и оттам - изгубени животни. С това се постигат две цели - печели спортният дух в лова и се възпитава правилно отношение на ловците към дивеча като негови стопани.

От друга страна, този вид лов изисква от участниците в него десетократно по-висока отговорност и дисциплина в сравнение с лова на дребен дивеч, що се отнася до спазване на основните правила за сигурност и безопасност. Не може и в никакъв случай не трябва да се ходи неориентирано по терена и да се изтегляш от пусията преди подаден сигнал за това; да се сменя заетата позиция и да се стреля без да се спазва основното правило, че зоната на стрелба е 15 градуса вляво и вдясно от правата мислена линия пред ловеца, и то само напред или зад него в очакваното направление на придвижване на гонения дивеч. В никакъв случай не следва да се произвежда изстрел в посока на колегите от съседните пусии, защото куршумът, изстрелян от карабина или гладкоцевна пушка, може да се окаже с непредсказуема траектория и да е фатален за хората, намиращи се в района на ловния излет.

Естествено, куршум, който не е попаднал в целта, а се е забил в земята или в някое дърво, не променя своята траектория и не е опасен. В общи линии това е основният принцип, който следва да се съблюдава при лова на едър дивеч. Ловецът трябва при заставане на пусия да огледа добре заобикалящата го местност и да бъде сигурен, че ако в предполагаемата посока на изстрела му куршумът не попадне в появилия се там дивеч, то той ще се забие в земята. В противен случай, когато се стреля нагоре и силуетът на животното е откроен на фона на небето, както често се случва в планинска или пресечена местност, и когато целта е някое животно в края на поляната или на хребета на отсрещния скат, тогава външната балистика на куршума е такава, че има реална опасност от нещастни случаи и фатални попадения. При това положение, ако той при своето движение не срещне някаква надеждна преграда, може да прелети до 2000 метра при стрелба с гладкоцевна ловна пушка и до 4000 и повече метра, ако е изстрелян от карабина с висока начална скорост на снаряда (от 800 до 1100 и повече метра за секунда).

За съжаление не са редки случаите, когато млади ловци с малък опит и стаж, а дори и опитни ветерани да бъдат обхванати от емоциите и да стрелят по едър дивеч на пределите на линията на прицелването, без да се съобразяват с теренните форми и възможната траектория на куршума. Това винаги е свързано с голям риск от случайни попадения. Искам да припомня печалния инцидент, който се разигра в Родопите преди 15-20 години. Група ловци ловуват на едър дивеч. В арсенала на групата има и ловно нарезно оръжие. Гоначите вдигат стадо диви свине. То не избива на стрелците, а се изнизва между тях и гоначите и се движи по отсрещния скат. Гората е едра и рядка и това провокира участниците да пробват точността на изстрелите си по бягащите животни. Започва стрелба с нарезно оръжие по стадото. Пада и убита свиня. Това още повече засилва ловната страст и стрелбата продължава. Стадото набира височина и всеки момент ще прехвърли билото. Тогава става и непоправимото. Един изстрелян куршум прехвърля ската и траекторията му за жалост завършва в сърцето на овчар, който с внучето си пасе стадо овци на отсрещния хребет. Попадението е фатално. Човекът е мъртъв. Детето ужасено бяга в селото и разказва за разигралата се трагедия... А ловците дори не са разбрали веднага за нещастния случай. Това става по-късно, когато органите на МВР извършват разследването и разкриват истината на нелепото убийство. Последствията, разбира се, са тежки и за извършителите, и за потърпевшите. А всичко това можеше да не се случи, ако се спазваше основното правило при лова - пълно владеене и контролиране на нервите и ловните страсти.

Никой не може да даде разумно обяснение за "малката игра" да се стреля с карабина по някой гълъб, кацнал на клоните на далечно дърво, само за да се види какво ще стане и да се пробва "колко е точно окото". Опасността от подобен изстрел е много голяма и той може да завърши с трагичен инцидент. Изстреляният куршум, ако не срещне надеждна преграда, дори да е уцелил дивеча, може в действителност да достигне село на 2 или 3 километра от мястото на изстрелването, като е с остатъчна кинетична енергия, която му позволява най-малко да счупи керемида или прозорец, а е напълно реално да рани домашно животно, и още по-лошо - да засегне човек.

Срещата с преграда по пътя на куршума не е гаранция, че е избегната опасността от вторични последствия. Това са случаите, когато той не се забие в преградата по пътя на неговата траектория, а рикушира от нея. Рикошетът е ситуация, при която куршумът е запазил високата си скорост на движение и при среща с някакъв предмет под определен ъгъл той променя траекторията си в друга посока. Много ловци мислят, че рикошет се получава предимно на дълга дистанция на изстрела, но никога на няколко десетки метра от дулото на пушката. Това съвсем не е така. При изстрел от гладкоцевна ловна пушка рикошет на куршума може да се получи на 5-6 метра от дулото при съприкосновение с твърда или заледена земя, корени на някое дърво или камъни. Разбира се, рискът от рикошет на такива къси разстояния е много ограничен, но напълно възможен и съответно опасен с оглед високата начална скорост на куршума. Той се увеличава значително на дистанция от 30-40 метра. Това е разстоянието, при което куршумът среща земята при стрелба по дивеч (глиган или сръндак) на дистанция от 20-30 метра в равнинна местност.

Когато куршумът е изстрелян от ловна карабина с калибри 7х64, 300 Уинчестър магнум, 8х74R и други подобни, рисковете от рикошет на къси разстояния са по-малки, но все пак са възможни в някаква степен от 12-15 метра нагоре. В действителност куршумите от малките калибри (6 х 62; 243 Уинчестър; 6,5 х 68 и други) с висока начална скорост са тези, които рикошират най-рядко на малки дистанции. Все пак и при тях се наблюдават рикошети от 20-25 метра нагоре.

В случаите, когато се стреля по водна повърхност или лед, дистанциите, при които се получава рикошетът, стават двойно по-малки. Границите на абсолютната сигурност изглеждат невъзможни. Над 8-10 метра възможността за рикушет е напълно реална и опасност та е много голяма. Траекторията на рикоширалия куршум е трудно предвидима.

Най-опасните ситуации се получават при среща на куршума с някое дърво. При куршумите с голяма начална скорост е възможно рикошетът да бъде от 10 до 15 градуса при срещата им с клонче, дебело колкото молив. Това означава, че траекторията му се променя с 20-30 метра встрани на 100 метра дистанция, и с 200 до 300 метра - на разстояние един километър. Това не може да не бъде обезпокоително за този, който произвежда изстрела. Още повече, че остатъчната скорост, а оттам и кинетичната енергия на куршума може да остане и остава достатъчно висока на няколкостотин метра след рикошета, за да може да убие домашно животно или случаен пътник.

Когато изстреляният куршум "олиже" кората на някое дърво, то той може да се отклони от траекторията си до 30 градуса. Това означава отклонение на повече от 50 метра встрани на всеки 100 метра от мястото на рикошета. Много впечатляващо, нали! Рискът е огромен. Затова трябва да се мисли, преди да се стреля. Хубаво е да се спазва едно златно правило по време на лов - ловецът да застава на пусия така, че да бъде прикрит от някое дърво. Хем ще бъде незабележим за дивеча, хем предпазен от рикошети и други случайности, защото при организирането на едрия лов, въпреки всички взети предпазни мерки, никога не съществува пълна сигурност. Това трябва да се знае много добре от ловците и да се свежда рискът до възможния минимум, като се спазват железни правила на поведение и ловна етика по време на излетите.

В реда на тези мисли трябва да не забравяме, че алкохолът е най-големият враг както на пътя, така и в лова. Той забавя рефлексите, намалява самоконтрола и увеличава възбудата. Затова за предпочитане е при ловуването на едър дивеч да се провежда "лов през целия ден", т. е. ловът да започва със солидна закуска преди тръгване и да завършва с вечеря след приключването му, но без обилно полети с алкохол обедни почивки. Дори ако обядът е полят само с вода, пак настъпва полусънно състояние. Това се дължи на храносмилането на поетата храна, а тя е най-често "класиката" в традиционното ядене по време на лов - тежки домашни специалитети, шишове и други подобни лакомства.

Не трябва да забравяме статистиката, според която инцидентите по време на лов стават най-често в ранния следобяд, след ядене и обикновено при употреба на алкохол.

Затова нека да пазим живи и здрави ловните си колеги, за да бъдат сънят и съвестта ни спокойни и чисти.

Към съдържанието