Жълтоуха водна змия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жълтоуха водна змия
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Смокообразни (Colubridae)
род:Водни змии (Natrix)
вид:Жълтоуха водна змия (N. natrix)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Жълтоуха водна змия в Общомедия
[ редактиране ]

Жълтоухата водна змия (Natrix natrix), наричана също обикновена водна змия, е вид змия от семейство Смокообразни (Colubridae), разпространена в голяма част от Евразия и Северозападна Африка.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Жълтоухата змия е разпространена в Европа до Англия и Южна Скандинавия на север и в Северозападна Африка. В Азия се среща от Северозападна Монголия, Източен Сибир и Северен Китай до Югозападен Иран и Турция. По цялата територия на България са разпространени подвидовете N. n. natrix и N. n. persa, като първият преобладава в районите с надморска височина над 300 м, а вторият – в низините.

Среща се в близост до сладководни водоеми. Тя е отличен плувец и може да остане под вода за повече от половин час.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Характерните петна по главата на жълтоухата водна змия, млад екземпляр сниман в кв. Михайлово, Банкя

Тази змия обикновено е тъмнозелена, кафява или сива на цвят с характерни жълти петна зад главата, откъдето идва и името ѝ. По-тъмните цветове са по-разпространени в по-студените региони, вероятно поради термичните предимства на тъмния цвят. Долната страна е белезникава с неправилни черни блокове. Достига на дължина до 140 см.

Жълтоухата змия не е отровна и при улавяне съска и хвърля главата си напред, без да отваря устата си, което върши работа при повечето от враговете ѝ. Ако това не помогне, отделя гъст и неприятно миришещ бял секрет от клоакалните жлези, като може едновременно с това да се преструва на мъртва, напълно отпускайки мускулите си. Отвратителната остра миризма на тази течност обезкуражава апетита на хищниците.

Рядко хапе при защита, като за хората ухапването не представлява никаква опасност.[2].

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Жълтоухата водна змия се храни почти изцяло със земноводни (особено жаби), по изключение с дребни бозайници, риба, а по някога и мравки. Поглъща единствено и само жива плячка. Активна е предимно през деня, макар че при топло време ловува и нощем.

Ако е държана в плен понякога повръща храната си.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Снася в средата на лятото по 8 – 40 яйца, често в гниеща растителност, торища и други. Малките се излюпват след около 10 седмици и първоначално са дълги 11 – 18 cm.

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

  • N. n. cetti
  • N. n. helvetica
  • N. n. natrix
  • N. n. persa
  • N. n. schweizeri

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Natrix natrix (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)
  2. Банников, А. Г.; Даревский, И. С.; Рустамов, А. К. Земноводные и пресмыкающиеся СССР. М., Мысль, 1971. с. 208. (на руски)
  • Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Grass Snake в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​