Дивата коза се среща по високите планини в Европа (включително България) и някои ограничени части на Азия. Ареалът й на разпространение обикновено се намира между 800 и 2500 m надморска височина. Дивата коза е един от малкото истински европейски диви бозайници. Числеността й у нас е около 2 000 бр.

Козината на дивата коза през лятото е къса и гладка, а на цвят е светлокафява или червеникаво-кафява. През зимата тя става шоколадово кафява, а космите по гърба нарастват до 10-20 сm. Долната страна е светла. Обикновено краката са по-тъмни. Има малка брада. Челюстите, бузите и носът са бели. От окото до муцуната преминава черна ивица.

Дължина на тялото - 110-135 сm; височина при холката - 75-90 сm; тегло - 35-50 kg (мъжкия) и 30-42 kg (женската); дължина на опашката - 3-4 сm; полов диморфизъм при дивата коза е много слабо изразен. Рогата на дивата коза са къси и куковидно извити накрая. Всяка година се образува по един пръстен, като по този начин може да се определи възрастта на дадения индивид.

Дивата коза се катери отлично по стръмни и скалисти участъци с голяма сигурност и прави огромни скокове над планински пропасти. Не съществува друго животно, което може да й съперничи в ловкост и скорост на придвижване по планинските терени. Естествените й неприятели не могат да я застигнат в преследване, само скалният орел може да залови съвсем млади диви кози. Нощем дивата коза се оттегля и почива в скрити и трудно достъпни места, откъдето на зазоряване излиза да пасе до обед, когато отново се скрива на някое сенчесто място, за да почива. Обикновено, привечер излиза да се храни отново. Зимно време търси храна цял ден. Дивите кози водят заседнал начин на живот, като само понякога, при лошо време, слизат малко по-ниско в горите, но въпреки това предпочитат добре познатите им пътеки и райони. Най-често женските и малките се събират на малки групички или стада, а мъжките се движат сами. Малките не се раждат никога в горски участъци, както и битките между мъжките не се провеждат в такива. По време на размножителния период, мъжките заемат определена територия, която маркират със секрет от основата на рогата си, който натриват на ключови места. Ако се появи съперник, собственикът на територията започва демонстративно да трие рогата си в най-близкия храст, като ако това не помогне, уринира по границата на територията си. Срещата между съперниците най-накрая завършва с битка, в която рогата се превръщат в опасно оръжие. В природата рядко се стига до сериозни наранявания по време на тези битки, за разлика от отглежданите на затворено диви кози, при които победеният няма пространство за бягство и често бива наранен сериозно от победителя.

Храни се с всякаква храна от растителен произход, зимно време изкопава корени и яде също така мъх, лишеи и пъпки. Живее до 18-25 години. Най-големите неприятели на дивата коза са скалният орел, рисът, мечката, вълкът и лисицата. Най-развити при нея са слухът, зрението и обонянието.

Половата зрялост при дивата коза настъпва при женските на 2,5-3 годишна възраст, а при мъжките на 3,5-4 години. Бременността трае около 25-27 седмици. Малко преди раждането женските се отделят от стадото и раждат в някое закрито място, обградено от дървета, едно, много рядко две малки. Те се раждат напълно развити и могат да се придвижват самостоятелно. Кърменето трае около 6 месеца, но козлетата много преди това започват да се хранят с растителна храна.

До неотдавна в нашата страна дивата коза бе чест ловен обект, но в наши дни, числеността й е крайно ниска и е защитена от закона. Отсрелът е на квотен принцип и то само подборно, при строг контрол. Трофейна стойност имат рогата й. Предлагат се екземпляри от 80 до 105 т. по СIС.