Голям пъстър кълвач

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Голям пъстър кълвач
♂ Голям пъстър кълвач
Голям пъстър кълвач
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Кълвачоподобни (Piciformes)
семейство:Кълвачови (Picidae)
род:Пъстри кълвачи (Dendrocopos)
вид:Голям пъстър кълвач (D. major)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Голям пъстър кълвач в Общомедия
[ редактиране ]

Големият пъстър кълвач[2] (Dendrocopos major) е птица от семейство Кълвачови (Picidae). Разпространен е широко в цяла Европа и Северна Азия и обикновено е постоянна птица. Изключение са представителите на вида, живеещи в най-северните райони. Среща се и в България.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Големият пъстър кълвач е на големина колкото кос. Има пъстро оперение. От горната страна тялото е черно със синкав блясък. Челото е белезникаво, а темето и тилът са яркочервени. Бузите, плещите и една тънка надлъжна ивица по шията са бели. Долната страна на тялото е сивобяла с охрен оттенък и червени надопашни пера. Крилата са черни с бели петна. Средните опашни пера са черни, а крайните три двойки – бели с черни ивици. Женската е без метален блясък и с черен тил. Младите екземпляри са по-тъмни от долната страна на тялото и напетнени по слабините и над опашката.[3]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

В България големият пъстър кълвач е постоянна птица. Среща се в равнините и планините до горната граница на горите. Обитава широколистни, смесени и иглолистни гори, паркове и овощни градини.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Женски голям пъстър кълвач (видео).

Храни се с разнообразна храна – през пролетта и лятото с насекоми (корояди, бръмбари, гъсеници, сечковци и др.), които лови под кората на дърветата и по земята. Често прави дупки по кората на млади иглолистни дървета и пие сок. През есента и зимата приема повече растителна храна – сухи плодове, боровинки, семена на иглолистни дървета. Той откъсва шишарките, поставя ги в малки дупки по сухите дървета и със силни удари изважда семената. Така дневно един кълвач изважда семената на около 50 шишарки.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Dendrocopos major

Големият пъстър кълвач гнезди в хралупи, които издълбава сам. Гнездото е застлано с меката изгнила дървесина на дървото. Снася 4—8 бели яйца, които мъти 12—13 дни. Малките се хранят от родителите около 20 дни, след което напускат гнездото. Възрастните птици продължават да ги хранят още около три седмици.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Полетът на големия пъстър кълвач, както и на другите видове кълвачи, е вълнообразен с последователни издигания и спускания.

Скрит между листата, кълвачът понякога трудно се забелязва. Присъствието му се издава от механичното барабанене на здравата му човка по стъблото или клоните на дървото. Тази своеобразна брачна мелодия, с която си служат както мъжкият, така и женският, се използва за привличане вниманието на противоположния пол. Разстоянието, от което може да се чуе, зависи от вятъра и от състоянието на дървото – сухият дънер произвежда много по-силен звук от този на суровото дърво.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dendrocopos major (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.
  3. Пешев, Цоло Христов; Симеонов, Симеон Димитров Атлас по зоология. София: Народна просвета, 1974. Print.