Зимен дъб
| Зимен дъб | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Liebl., 1784 | ||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Зимен дъб в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Зимният дъб (Quercus petraea), наричан още скален дъб или горун, е широколистно дърво от семейство Букови. Ботаническият епитет „petraea“ в латинското название на вида се отнася до природната склонност на горуна да вирее на скалисти места.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Скалният дъб е широко разпространен предимно в Европа, а чрез подвидовете Quercus petraea subsp. iberica (син. Quercus polycarpa Schur, Quercus dshorochensis K.Koch) и Q. petraea subsp. pinnatiloba достига Причерноморието[2] и планинските области на Югозападна Азия. В България се среща като същинският вид Quercus petraea s.str. южно от Балкана[2], и като Quercus polycarpa – т.нар. източен горун, във всички флористични райони до 1200 м н.в.[2] Общото название горун се използва от българската наука за обозначаване на още един вид със сходна морфология – Quercus dalechampii Ten. (т.нар. обикновен горун), традиционно причисляван към Quercus petraea agg. или Quercus pubescens agg., но като цяло приеман за самостоятелен таксон[3] със стриктен ареал Апенинския п-ов[4]. В България обикновеният горун е установен в цялата страна до 1500 м н.в.[2]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Горунът достига височина от 30 – 40 m. Короната му е яйцевидно закръглена, а при старите и единичните дървета (на открито) тя се разраства на ширина. Кората е по-плитко напукана и по-тънка от тази на обикновения дъб. Отличителен негов белег (заедно с наличието на листна дръжка) са още и жълъдите със специфична форма, събрани в групи от по 2 – 5 върху силно скъсена ос или приседнали. Зимният и летният дъб са антиподи по отношение на наличието на дръжка при листата и жълъдите си.
Листът е 7 – 14 cm дълъг и 4 – 8 cm широк, равномерно нарязан на 5 до 6 заоблени дяла от всяка страна, с дръжка, дълга около един сантиметър.
Цветовете са реси и се образуват през пролетта.
Плодът на скалния дъб е жълъд, дълъг 2 – 3 cm и широк 1 – 2 cm, с период на узряване в рамките на шест месеца.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Кора и листа -
Мъжки реси (съцветия) -
Женски цветове -
Клонка -
Плодове – жълъди -
Горун в България -
Стар горун, Странджа -
Кора, вековно дърво
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Quercus petraea (Liebl., 1784). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б в г Асьов, Б., Петрова, А., Димитров, Д. & Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1
- ↑ ((en)) Di Pietro, R., Viscosi, V., Peruzzi, L., & Fortini, P. (2012). A review of the application of the name Quercus dalechampii. Taxon, 61(6), p. 1312.
- ↑ ((en)) Beech, E. Quercus dalechampii // The IUCN Red List. 2017. Посетен на 2019-04-20.
|
