Елшоволистен дъб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елшоволистен дъб
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Букоцветни (Fagales)
семейство:Букови (Fagaceae)
род:Дъб (Quercus)
вид:Елшоволистен дъб (Q. alnifolia)
Научно наименование
Poech
Елшоволистен дъб в Общомедия
[ редактиране ]

Елшоволистният дъб (Quercus alnifolia) е вечнозелен широколистен дървесен вид от рода Дъб (Quercus), който е местен за средиземноморския остров Кипър. Видът принадлежи към ендемичната флора на острова и се среща изключително върху магмени скални основи на планината Троодос. През февруари 2006 елшоволистният дъб беше обявен с решение на правителството на република Кипър за национално дърво на Кипър [2].

Таксономия[редактиране | редактиране на кода]

Quercus alnifolia принадлежи към секцията Цероидни дъбове така както повечето средиземноморски вечнозелени видове дъб. Кръстосването с пърнара (Quercus coccifera ssp. calliprinos) се среща понякога в природата [3].

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Елшоволистният дъб е силно разклонен храст или малко дърво, което на височина може да достигне 10 м. Неговите прости, яйцевидни до кръгли листа са 1,5 см до 6 см, max. 10 см дълги и 1 см до 5 см, max. 8 см широки. Листата са кожести, отгоре лъскави, тъмнозелени, а отдолу с гъсто златисто- до кафяво овласяване, с назъбена периферия и с изпъкнали жилки. Дръжките са дълги 6-10 мм и дебели и са овласени.

Цветовете са еднополови. Мъжките реси са жълто-зелени на цвят и са събрани в групи или висят от върховете на клоните. Женски цветове са разположени поединично или на групи от 2 до 3. Жълъдите често са по-широки на върха. Те са около 2 до 2,5 см дълги и 0,8 до 1,2 см широки с вдървенял перикарп. Купулата е плътно покрита с обърнати назад израстъци [4].

Разпространение и месторастение[редактиране | редактиране на кода]

Quercus alnifolia расте изключително върху офиолитната геоложка формация на планината Тродос във вертикалния пояс от 400 до 1800 м [5]. Заема или сухи месторастения заедно с Pinus brutia, или образува гъсти Maquis- формации върху средно влажни месторастения с дълбоки почви [6].

Екологично значение и защитни мероприятия[редактиране | редактиране на кода]

Елшоволистният дъб заема каменливи и скалисти планински склонове, където той възпрепятства ерозията. В своя ареал на разпространение Quercus alnifolia е най-важният лесообразувателен широколистен дървесен вид. Най-голямата част от кипърските гори се състои от иглолистни дървесни видове като Pinus brutia. В гъсти Maquis от Quercus alnifolia, балансът на влажността става значително по-благоприятен и възникват дълбоки почви с хумус тип ''Mull'', където сенкоиздръжливи билки могат да растат. Видът е защитен от Закона за горите на Кипър. Хабитатът „Храстова- и ниска горска растителност с Quercus alnifolia (9310)“ важи като хабитат с предимство в Европа (Директива 92/43/EWG)[7]. Обширни горски площи са предложени за включването им в европейската екологична мрежа Натура 2000 на Европейския съюз.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. Quercus alnifolia (Poech). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Leonidou, Leo. A flower for Cyprus // Cyprus Mail. 3 февруари 2006. Посетен на 30 декември 2007.[неработеща препратка]
  3. Neophytou, Ch. и др. Morphological differentiation and hybridization between Quercus alnifolia Poech and Quercus coccifera L. (Fagaceae) in Cyprus // Silvae Genetica 56 (6). 2007. с. 271-277. Архивиран от оригинала на 2011-07-18. Посетен на 1 март 2008.
  4. Meikle, R.D. Flora of Cyprus. London, Bentham Moxon Trust, 1985. ISBN ISBN 0-9504876-3-5. с. 1481-1482.
  5. Merlo, Maurizio. Valuing Mediterranean Forests: Towards Total Economic Value. CABI Publishing, 2005. ISBN 0851994806. с. 217.
  6. Barbéro, M. и др. Contribution à l’ étude des groupements forestiers de Chypre // Documents phytosociologiques (IV). 1979. с. 9-34. Посетен на 31 декември 2007.
  7. Council Directive 92/43/EEC of 21 May 1992 on the conservation of natural habitats and of wild fauna and flora // EUR-Lex. European Union law, 22 юли 1992. Посетен на 1 януари 2008.