Смок стрелец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Смок стрелец
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Смокообразни (Colubridae)
род:Dolichophis
вид:Смок стрелец (D. caspius)
Научно наименование
Gmelin, 1789
Смок стрелец в Общомедия
[ редактиране ]

Смокът стрелец (Dolichophis caspius), наричан също синурник, е вид змия, срещаща се главно в югоизточните части на Европа, включително в България. На дължина достига до 2,5 m.[2][3] Не е отровен, но хапе силно, когато е заплашен.

Смокът стрелец е разпространен в по-голямата част на Балканския полуостров, с изключение на неговите северозападни области. Среща се и на север от река Дунав по нейното долно течение, в Южна Украйна и Молдова, в южната част на басейните на Дон и Волга до Кавказ на юг и Северозападен Казахстан на изток. Среща се също на островите в Егейско море, Северна Турция и в изолиран район в Северна Унгария. В България е разпространен до надморска височина 1100 m, като липсва по северните склонове на планините и високите полета в западната част на страната.

Стрелецът обитава степни и скалисти местности, храсталаци и редки гори, както и обработваеми земи. Активен е през деня, като добре се катери по дървета и храсти. Основната му храна са гризачи, гущери, други змии, дребни птици. В средата на лятото женските снасят 6 до 18 обли яйца с размер около 45 mm. Смокът стрелец зимува самостоятелно или в група от няколко десетки екземпляра в кухини в почвата или скалите. Зимният сън обикновено продължава от края на октомври до края на март, но понякога отделни животни излизат на повърхността и по-рано, когато времето е слънчево.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dolichophis caspius (Gmelin, 1789). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Dolichophis caspius (Caspian Whip Snake) // TrekNature. Архивиран от оригинала на 2019-12-18. Посетен на 18 януари 2010.
  3. Coluber caspius Архив на оригинала от 2012-06-19 в Wayback Machine., www.reptilia.dk

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.