(Pinus mugo)
Борът е издържливо и приспособимо растение, способно да се развива при всякакви условия. Расте и на бедни, и на богати на хранителни вещества почви, и на сухи, и на влажни места. Родът бор включва иглолистни дървета и по-рядко храсти, които се разделят на два подрода: Haploxylon (в игличките с едно проводящо снопче) и Diploxylon, които имат в игличките по две проводящи снопчета. Боровете са разпространени основно в Северното полукълбо. В България са разпространени основно черният бор (Pinus nigricans) и белият бор (Pinus silvestris). Отглеждат се и видовете Pinus marritima, Pinus strobus, Pinus ponderosa. Към рода бор спадат и двата вида мура - бяла и черна мура. Бялата мура расте само на Балканския полуостров, а черната - и в южна Италия. Боровете имат ценна дървесина, използвана широко в строителството и дървообработването.
Планини в България Мура Байкушевата мура Ела Снимки на поля Клек Клек в Пирин
Планини в България Баюви дупки Зъбни импланти Художник от град Пловдив
www.dentalimplants.bg www.bg-dentist.com www.ralev-dental.bg Дървото ела - обща информация
Срещат се около 80 видова бор, които носят следните имена (на латински):
Белият бор се среща на различна височина - диворастящ от 500 до около 2200 метра над морското равнище. Ако видите бор на брега на Черно море, той се е озовал там най-вероятно поради човешка намеса. Това се отнася за нашите геогрфски ширини; севрно от България се срещат борове дори на самия морски бряг. Единични екземпляри от бял бор се срещат и в широколистни гори, и по оголени скалисти склонове, дори в участъци с влажни торфени почви. Тази своя голяма приспособимост белият бор дължи на силно развитата си коренова система - главният корен достига до 8 метра дълбочина, а страничните разклонения образуват кръг с диаметър 6 - 8 метра. На височина белият бор достига до 35 метра - значителна височина, сравнима с десететажна сграда! Все пак, за да може едно дърво да порасне толкова, са необходими редица условия - липса на вятър, борба за повече светлина (например висока сграда в съседство) и т.н. Кората на възрастните дървета в долната си част е сивокафява до медночервена и е напукана на плочки с неправилна форма. Нагоре тя става жълтеникавооранжева до червенооранжева. За разлика от това при черния бор кората е винаги сива сивочерна и е много по-дълбоко напукана.
Листата на белия бор са игловидни. Събрани са по два върху скъсено влагалище върху къса клонка, т.е. белият бор е двуиглен бор. Самите листа са свърди, сивозелени на цвят, дълги 7 - 10 см, докато при черния бор достигат 10 - 18 см. Белият бор сменя листата си на 2 или 3 години, като смяната се извършва много бавно. За разлика от него листата на черния бор са много трайни и живеят по 4 или 5 години. Белият бор е разделнополово и еднодомно рстение, мъжките шишарки са продълговати и яйцевидни. Съставени са много микроспорофили, които изпълняват ролята на тичинки, защото по тях са разположени прашните торбички.
Художник от град Пловдив Зъболекар в Пловдив Пирин планина
Снимка на бор по време на залез на фона на връх Вихрен в Пирин
